ПО някога истини ЛИЧНИ,за молитва са неприлични
когато нещо премълчавам,дали   завинаги е,аз решавам
понякога храброст не ми стига,но не винаги  така е
ПО–някога истина спестявам,но не винаги това е.
В МОЯТА ПЪРВА ккига,на лист бял има зная,стихотворение в което
разкривам си до край сърцето
без всякакви съображения е това стихотворение
то е сбогом,завещание или добър ден и обещание
за оня миг изгрял за мене,от твоите очи пленена.
И в неговата безпощадност,ще зрее истина голяма
а скромността ми ще е цяла,подобно страницата бяла
с която ще покрия бледен,
стихът щастлив,назван ЗА ТЕБЕ......................................
///////////////////////////////////////////////////////////////////
СЕМЕЙСТВО
Ранна утрин,пролетна роса
слънчев лъч във сини небеса
вещае топъл,хубав ден
добре е,че се събуждаш ти до мен.
Обичам те и ми е хубаво със теб
дано животът ни да продължи ,,до век,,
ЕДИН за ДРУГ ли сме,не го разбрахме
но по- важно е,че любовта ни НЕ УВЯХВА.
Дано до края,да е все така,до края сили да ни дава тя
накрая всичко ще си изясним
преди във вечният си сън,,,,,НИЕ ДА ЗАСПИМ,,,,,,,,,,,,,
///////////////////////////////////////////////////////////////